Банско (община Струмица)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За града в България вижте Банско.
| Банско Банско, Бања Банско | |
| — село — | |
 Руини от римските терми край Банско | |
  Банско | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Струмица |
| Географска област | Подгорие |
| Надм. височина | 275 m |
| Население | 2414 души (2021) |
| Пощенски код | 2432 |
| МПС код | SR |
| Банско в Общомедия | |
Банско (наричано още и Баня Банско, на македонска литературна норма: Банско, Бања Банско) е село в югоизточната част на Северна Македония, община Струмица с население 2414 жители (2021). В източната част на селището се намира балнеоложкият курорт Баня Банско.
География
[редактиране | редактиране на кода]Банско се намира в Струмишката котловина. Селото е разположено е в северното подножие на планината Беласица в областта Подгорие на 275 метра надморска височина. Отстои на 12 километра източно от град Струмица. Банско е известно със своите лековити минерални извори, използвани още от античността и е значим балнеоложки център в Македония.
Край селото е разположен Банският манастир „Свети 40 мъченици“.[1] В селото са запазени няколко османски хамама - Мал хамам, Ески хамам, Саланха хамам.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност и Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Животът в района на село Банско е възникнал в дълбока древност, във връзка с използването на топлите минералните извори. Непосредствено източно до селото са разкрити масивни, добре запазени римски терми, датиращи от периода III - VI век, чието проучване и консервиране продължава и сега. Разкрити са 11 помещения с обща площ 623 квадратни метра. Зидовете са съхранени на височина от 2,00 до 6,70 метра. На обектът са констатирани три основни строителни етапа. По начин на градеж и планова схема, римските терми в Банско стоят най-близо до термите в град Хисаря, България.
На 1,5 километра северно от селото са разкрити и консервирани останки от средновековна църква посветена на „Свети Четиридесет мъченици“, изградена през XI - XII век и доизграждана през османския период.
На 1 километър южно от Банско в местността Градище са локализирани останки от късноантична и средновековна крепост. Вероятно тази крепост е идентична с крепостта Термица, спомената в изворите във връзка с Беласишката битка от 1014 година.[3]
Първото споменаване на Банско под формата Банска е в една грамота на крал Стефан Душан от 1343 година. Под същото име Банска селото е споменато и в грамота на Иван и Константин Драгаш от 1378.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода].JPG)
.jpg)
В османско време се появява и формата Илиджа, но се запазва и Банско.[5]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Банско (Bansko) е посочено като село със 100 домакинства със 174 жители българи и 120 жители мюсюлмани.[6]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на селото брои 770 жители, от които 600 турци и 170 българи.[7] Всички жители на Банско в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия.
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 160 българи екзархисти и е отворено българско училище.[8]
В България
[редактиране | редактиране на кода]Селото е освободено през Балканската война на 8 октомври 1912 година от четата на войводата Гоце Междуречки[9] преди навлизането на редовни военни части на Българската армия. След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в България. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Банско живеят 407 турци, а останалите жители на селото са българи.[10]
В Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]В 1953 година селото има 997 жители, от които 241 северномакедонци, 649 турци и 87 други. В 1971 година жителите му са 1207, а в 1981 – 1515.[11] Според преброяването от 2002 година селото има 1992 жители.[12]
Според данните от преброяването през 2021 година Банско има 2414 жители.[13]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 827 |
| албанци | 2 |
| турци | 1142 |
| роми | 2 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 441 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Хамзали - манастир Светите Климент и Наум Охридски // Македонска православна црква. Посетен на 25 април 2014 г.
- ↑ Велковски, Живко. Амамите во Југоисточна Македонија в: Зборник на трудови во спомен на Емилија Петковска. Струмица, Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2014. с. 189 - 220.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 313 - 315.
- ↑ Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.410 и 513.
- ↑ Митева, Димка. „Топонимиjата на Струмичко“, Скопjе, 1989, стр.27.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 109.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
- ↑ Димка Митева. „Топонимиjата на Струмичко“, Скопjе, 1989, стр.27.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
| |||||||||||||||||||
